Реклама

събота, 15 ноември 2008 г.

Пътеписи по българските стадиони

Пътеписи по българските стадиони

„България и Румъния обмислят издигането на съвместна кандидатура за домакинството на Евро 2020, разкри президентът на Българския футболен съюз Борислав Михайлов по време на посещението у нас на президента на УЕФА Мишел Платини. Французинът заяви, че тепърва тази идея трябва да се обмисля. „Едно от изискванията, които ще бъдат лично от мен е да бъде построен нов стадион”, каза босът на УЕФА.

Връщаме лентата малко назад... Според идеята на УЕФА – в първенството на Стария континент ще участват 24 отбора (по подобие на Мондиалите от 1982 до 1994 година). Това от своя страна определя минимум от 10 стадиона, които да приемат футболните двубои. Домакинът ще бъде определен през пролетта на 2015 година. Всички съоръжения трябва да са с капацитет от поне 30 000 седящи места, четири от тях над 40 000 и две с над 50 000.

Ето с какво разполага България към този момент... Най-добрият стадион в страната безспорно е „Лазур” в Бургас. Последно поколение изкуствено покритие, добро осветление, модерна видеостена, 60% от седящите места са под козирка... Упс. Местата са под 20 000. Стадионът-красавец отпада от плана, освен ако до 2015 година не му бъде надстроен още един етаж и не бъдат съборени блоковете наоколо, за да бъде с подходяща инфраструктура за такъв форум.

Националният стадион „Васил Левски” е гордостта на БФС за последните 6 години. Възхваляваната и дълго коментираната му модернизация продължи още толкова време. За този период морално остарелият стадион се сдоби с ново тревно покритие, чийто дренаж е ужасяващ и работеше сносно само 2-3 години след откриването. В момента теренът се наводнява неравномерно за 20 минути лек дъжд. Видеостената е от началото на 90-те. Козирката – от 60-те. Капацитетът му е 43 632 седящи места, но заради широката лекоатлетическа писта и не особено стръмните трибуни хората зад вратите не виждат почти нищо в отсрещния край на терена.

В столицата има още 4 стадиона, които приемат двубои от А група, но са били що годе годни за европейско първенство преди 40 години . „Българска армия” е едно ужасно изглеждащо място в мрачната Борисова градина. Половината от седалките са потрошени, другите се чупят при сядането върху тях. Интересните случки започват когато зрителят реши да облекчи нуждите си. До тоалетните зад сектор А се стига по тъмни и стръмни стълбички и още по-тъмна пътечка, която води до бленуваното място с надпис WC. Осветление вътре няма. Винаги може да се ориентираш по звука, който излиза изпод подметките ти. Миризмата е последният проблем - важно е оцеляването. Таблото е страхотно. Светлинно. Енергоспестяващо - 30% от лампичките не работят. Добрите страни на Армията са стръмните трибуни и озвучаването. Козирката покрива 10% от капацитета, който е 22 015 места. Единственият шанс да стане добър е да бъде разрушен и на негово място да бъде построен нов.

Стадион „Георги Аспарухов” е с една идея по-добър, но въпреки това много далеч от каквито и да било европейски стандарти. Видеостената става – второто най-готино табло в България, след това в Бургас. Трибуните са много отдалечени от терена, въпреки че няма писта около него. Седалките са странно направени и взаимосвързани. Ако едната се разклати – целият ред пада. И тук козирката е тип „сектор А да е на сухо – останалите да ги вали”. Тревното покритие търпи ремонти почти всяко лято от 10 години насам и въпреки това остава вечно неравно и наводнено при дъжд.

Полустадионът на Локо София в „Надежда” изглежда добре само отдалеч. Сектори Б и Г на практика няма. Вместо трибуни има „червено-черна” ограда. Можело е да стане красива арена, но вместо това в момента прилича на карикатура. Стадион „Славия” пък е още по-интересен. Има огромен часовник със стрелки над сектор Г и две цифри под него за резултата. Седалки има само в сектор А – в другите няма и пейки, а само остатъци от арматура и бетон. Тревното покритие е прекрасен микс от райграс, детелини,полски синап, кокоше просо и други.

Отиваме във втория по-големина и най-футболен град в България – Пловдив. Там нещата стават още по-брутални. Трибуните на стадиона в парк Лаута представляват нахвърляни един върху друг бетонни блокове, които имат неприятното свойство да пружинират, а някои от тях просто сдават багажа и се срутват. Има определено място за табло, но то самото липсва. Ужасно сив и опасен за живота на зрителите стадион.

Феновете на Ботев наричат дома на тима си – „Колежа” . Трибуните са олющени, отдалечени от терена и дори старите дървени пейки вече отдавна ги няма. В този си вид стадионът прилича повече на амфитеатър.

Гордостта на Пловдив е едноименният градски стадион. Единственото съоръжение на два етажа в България. Ако се поддържаше и беше завършен – вероятно щеше да е великолепен. В сегашното си състояние е по-лесно да бъде построен наново, вместо да се реконструира. Незавършената козирка е тип „Сан Сиро”. Много жалко...

Морската столица Варна би трябвало директно да отпадне от обзора на футболните стадиони. Стадионът на „Спартак” отдавна е станал нарицателно за мизерия сред феновете в България. Прякорът му е „Коритото”. По „нещото” като трибуни има повече растителност, отколкото в Морската градина на града. Забележителна е инженерната мисъл, приложена в сектор В. Там където би трябвало да са най-хубавите места има наблюдателен пункт (тип вишка) и празно пространство за линейка и пожарна. Нещо като „Амстердам Арена” в Холандия, само че там на същото място има ескалатори.

На стадион „Тича” липсват трибуните зад вратите. Централната трибуна има вид, но отсрещната се състои от осем реда пейки, половината, от които отдавна са на дъски. Единственият плюс е, че публиката е близо до терена, а секторът за гости е прекрасен. Феновете на противниковия отбор се намират на практика на кръстовището на булевард „Осми Приморски полк” и „Никола Вапцаров”, а „кошарката” е с бодлива тел отзад и 5 метра рибарско серкме отпред. Много приятно място за прекарване на уикенда.

Ето и другите места, които могат да приемат двубои от Евро 2020 в България: Стадион Берое в Стара Загора. Огромна централна трибуна. Освен нея обаче друго няма. Е, мачове винаги може да се наблюдават и на пикник от Аязмото. Тук като допълнителна екстра секторът за гостуващата агитка си е направо на отделно хълмче. От там естествено нищо не се вижда.

„Митичният Бончук” в Дупница е свещено място за всеки футболен фен. От центъра на града до него се минава през три ниви и една кошара. На 200 метра преди входа към трибуните има специални бараки, които се оказват тоалетни. Хитро. Първо се облекчаваш, после гледаш мач.


„Гнездото” на „орлетата” в Благоевград също си има специфичен чар. Един от малкото чисто футболни стадиони в България. Няма писта, а трибуните са стръмни. Освен това тази в сектор В си е направо за търсачи на силни усещания. Представлява нещо като строително скеле с наредени дървени дъски отгоре му. Седите си спокойно, наблюдавате срещата и... дъската се чупи. Следва падане от 15-20 метра върху плетеница от метални пръти. Супер, а?

Списъкът продължава с култовите арени в Петрич, Плевен, Смолян, Русе, Велико Търново... но за тях следващия път... най-късно до Мондиал 2022 или Олимпиада 2024

Автор: Слав Жеков, Sport7.bg

Гласувай за статията ТУК