Реклама

събота, 29 ноември 2008 г.

Коледно настроение или 5 причини за да празнуваме Коледа

Коледно настроение или 5 причини за да празнуваме Коледа

Коледното настроение вече е факт. Почти всички градове и улици вече са украсени.
Остава всеки сам да си украси в къщи за да придобие настроението, което го е вълнувало като малък(малка).

Защо трябва да празнувам след като нямам желание за това? - би се запитал някой.
Тук ще ви посоча няколко причини заради, които трябва да празнувате Коледа и вие:

Първа причина: Направете го заради децата си ( мисля, че си заслужава да видите грейналите им очички :) )

Втора причина: Направете го заради човека до вас( вие може да не сте в настроение за празници, но любимия може би само това чака ... )

Трета причина: Семейството отново ще се събере, но за разлика от Бъдни вечер вече ще може да си похапнете и блажно.

Четвърта причина: Вярващ ли сте или не, това е денят в който всеки християнин трябва да посети черквата в която има празнична служба. Коледа или Голяма Коледа е един от най-големите годишни празници и най-богатия в обредно отношение зимен празник.

Пета причина: Последна, но не и по важност причина е да го направите заради самия вас.
Опитайте се да пренебрегнете всички проблеми съпътствали ви тази година и се отдайте на празника и всички близки до вас хора.

И не забравяйте, че на Коледа стават чудеса :) ...

Гласувайте за статията ТУК

сряда, 26 ноември 2008 г.

Панайот и Пеньо (Парис) при Венета Райкова

Панайот и Пеньо (Парис) от Биг Брадър при Венета Райкова



Гласувай за клипа ТУК

вторник, 25 ноември 2008 г.

Новият албум на Бритни Спиърс се появи в интернет

Новият албум на Бритни Спиърс се появи в интернет

Сега веднага може да прослушате новият дългоочакван албум на Бритни Спиърс ,,Цирк" на сайта imeem.com . Трябва да се отбележи, че сайта не е незаконен или пиратски а много популярен социален сайт в САЩ на който известни музиканти и артисти запознават своите поклонници със новите си проекти върху, които работят.

,,Circus" съдържа 13 песни и по общото мнение на критиката е най-очаквания диск за 2008 година.

Гласувайте за статията ТУК

Копират ли звездите един от друг?

Копират ли звездите един от друг?

Мадона, Виктория Бекъм, Линдзи Лохан, Кейти Холмс, Кортни Кокс, Деми Мур и др. приличат ли си по нещо според вас? Дали се старят визуално да наподобяват една друга?
Дали звездите копират един от друг може да разберете от снимките в линка ТУК

Гласувай за статията ТУК

събота, 22 ноември 2008 г.

Безплатна реклама за вашия сайт

Jabse.com стартира нова услуга Jabse.Ring . Системата Jabse.Ring е за показване на рекламите в търсенията на Jabse . Всеки може да участва БЕЗПЛАТНО като спазва някои условия изброени на страницата при регистрация в системата. Всеки регистрирал се потребител получава кредит от 3 единици дневно, това са около 60 клика на ден (1800 клика месечно).
Страницата за регистрация може да намерите ТУК
Успех

Гласувай за статията ТУК

петък, 21 ноември 2008 г.

Ico Think блогът вече с над 700 посещения дневно

Ico Think блогът вече с над 700 посещения дневно

Ico Think блогът вече е с над 700 уникални посещения дневно според Tyxo.bg и BgCounter.com . Надявам се, че всичко което публикувам предизвиква повод за размисъл, забавление и приятно прекарване на свободното ви време. Надявам се да имам повече време за блогване за да има постоянно нови материали, които да удовлетворят вас-потребителите.

Всеки, който иска да помогне за по-доброто популяризиране на блога ,,Ico Think" може да постави линк към него на своя сайт или блог. Благодаря ви предварително :).

събота, 15 ноември 2008 г.

Пътеписи по българските стадиони

Пътеписи по българските стадиони

„България и Румъния обмислят издигането на съвместна кандидатура за домакинството на Евро 2020, разкри президентът на Българския футболен съюз Борислав Михайлов по време на посещението у нас на президента на УЕФА Мишел Платини. Французинът заяви, че тепърва тази идея трябва да се обмисля. „Едно от изискванията, които ще бъдат лично от мен е да бъде построен нов стадион”, каза босът на УЕФА.

Връщаме лентата малко назад... Според идеята на УЕФА – в първенството на Стария континент ще участват 24 отбора (по подобие на Мондиалите от 1982 до 1994 година). Това от своя страна определя минимум от 10 стадиона, които да приемат футболните двубои. Домакинът ще бъде определен през пролетта на 2015 година. Всички съоръжения трябва да са с капацитет от поне 30 000 седящи места, четири от тях над 40 000 и две с над 50 000.

Ето с какво разполага България към този момент... Най-добрият стадион в страната безспорно е „Лазур” в Бургас. Последно поколение изкуствено покритие, добро осветление, модерна видеостена, 60% от седящите места са под козирка... Упс. Местата са под 20 000. Стадионът-красавец отпада от плана, освен ако до 2015 година не му бъде надстроен още един етаж и не бъдат съборени блоковете наоколо, за да бъде с подходяща инфраструктура за такъв форум.

Националният стадион „Васил Левски” е гордостта на БФС за последните 6 години. Възхваляваната и дълго коментираната му модернизация продължи още толкова време. За този период морално остарелият стадион се сдоби с ново тревно покритие, чийто дренаж е ужасяващ и работеше сносно само 2-3 години след откриването. В момента теренът се наводнява неравномерно за 20 минути лек дъжд. Видеостената е от началото на 90-те. Козирката – от 60-те. Капацитетът му е 43 632 седящи места, но заради широката лекоатлетическа писта и не особено стръмните трибуни хората зад вратите не виждат почти нищо в отсрещния край на терена.

В столицата има още 4 стадиона, които приемат двубои от А група, но са били що годе годни за европейско първенство преди 40 години . „Българска армия” е едно ужасно изглеждащо място в мрачната Борисова градина. Половината от седалките са потрошени, другите се чупят при сядането върху тях. Интересните случки започват когато зрителят реши да облекчи нуждите си. До тоалетните зад сектор А се стига по тъмни и стръмни стълбички и още по-тъмна пътечка, която води до бленуваното място с надпис WC. Осветление вътре няма. Винаги може да се ориентираш по звука, който излиза изпод подметките ти. Миризмата е последният проблем - важно е оцеляването. Таблото е страхотно. Светлинно. Енергоспестяващо - 30% от лампичките не работят. Добрите страни на Армията са стръмните трибуни и озвучаването. Козирката покрива 10% от капацитета, който е 22 015 места. Единственият шанс да стане добър е да бъде разрушен и на негово място да бъде построен нов.

Стадион „Георги Аспарухов” е с една идея по-добър, но въпреки това много далеч от каквито и да било европейски стандарти. Видеостената става – второто най-готино табло в България, след това в Бургас. Трибуните са много отдалечени от терена, въпреки че няма писта около него. Седалките са странно направени и взаимосвързани. Ако едната се разклати – целият ред пада. И тук козирката е тип „сектор А да е на сухо – останалите да ги вали”. Тревното покритие търпи ремонти почти всяко лято от 10 години насам и въпреки това остава вечно неравно и наводнено при дъжд.

Полустадионът на Локо София в „Надежда” изглежда добре само отдалеч. Сектори Б и Г на практика няма. Вместо трибуни има „червено-черна” ограда. Можело е да стане красива арена, но вместо това в момента прилича на карикатура. Стадион „Славия” пък е още по-интересен. Има огромен часовник със стрелки над сектор Г и две цифри под него за резултата. Седалки има само в сектор А – в другите няма и пейки, а само остатъци от арматура и бетон. Тревното покритие е прекрасен микс от райграс, детелини,полски синап, кокоше просо и други.

Отиваме във втория по-големина и най-футболен град в България – Пловдив. Там нещата стават още по-брутални. Трибуните на стадиона в парк Лаута представляват нахвърляни един върху друг бетонни блокове, които имат неприятното свойство да пружинират, а някои от тях просто сдават багажа и се срутват. Има определено място за табло, но то самото липсва. Ужасно сив и опасен за живота на зрителите стадион.

Феновете на Ботев наричат дома на тима си – „Колежа” . Трибуните са олющени, отдалечени от терена и дори старите дървени пейки вече отдавна ги няма. В този си вид стадионът прилича повече на амфитеатър.

Гордостта на Пловдив е едноименният градски стадион. Единственото съоръжение на два етажа в България. Ако се поддържаше и беше завършен – вероятно щеше да е великолепен. В сегашното си състояние е по-лесно да бъде построен наново, вместо да се реконструира. Незавършената козирка е тип „Сан Сиро”. Много жалко...

Морската столица Варна би трябвало директно да отпадне от обзора на футболните стадиони. Стадионът на „Спартак” отдавна е станал нарицателно за мизерия сред феновете в България. Прякорът му е „Коритото”. По „нещото” като трибуни има повече растителност, отколкото в Морската градина на града. Забележителна е инженерната мисъл, приложена в сектор В. Там където би трябвало да са най-хубавите места има наблюдателен пункт (тип вишка) и празно пространство за линейка и пожарна. Нещо като „Амстердам Арена” в Холандия, само че там на същото място има ескалатори.

На стадион „Тича” липсват трибуните зад вратите. Централната трибуна има вид, но отсрещната се състои от осем реда пейки, половината, от които отдавна са на дъски. Единственият плюс е, че публиката е близо до терена, а секторът за гости е прекрасен. Феновете на противниковия отбор се намират на практика на кръстовището на булевард „Осми Приморски полк” и „Никола Вапцаров”, а „кошарката” е с бодлива тел отзад и 5 метра рибарско серкме отпред. Много приятно място за прекарване на уикенда.

Ето и другите места, които могат да приемат двубои от Евро 2020 в България: Стадион Берое в Стара Загора. Огромна централна трибуна. Освен нея обаче друго няма. Е, мачове винаги може да се наблюдават и на пикник от Аязмото. Тук като допълнителна екстра секторът за гостуващата агитка си е направо на отделно хълмче. От там естествено нищо не се вижда.

„Митичният Бончук” в Дупница е свещено място за всеки футболен фен. От центъра на града до него се минава през три ниви и една кошара. На 200 метра преди входа към трибуните има специални бараки, които се оказват тоалетни. Хитро. Първо се облекчаваш, после гледаш мач.


„Гнездото” на „орлетата” в Благоевград също си има специфичен чар. Един от малкото чисто футболни стадиони в България. Няма писта, а трибуните са стръмни. Освен това тази в сектор В си е направо за търсачи на силни усещания. Представлява нещо като строително скеле с наредени дървени дъски отгоре му. Седите си спокойно, наблюдавате срещата и... дъската се чупи. Следва падане от 15-20 метра върху плетеница от метални пръти. Супер, а?

Списъкът продължава с култовите арени в Петрич, Плевен, Смолян, Русе, Велико Търново... но за тях следващия път... най-късно до Мондиал 2022 или Олимпиада 2024

Автор: Слав Жеков, Sport7.bg

Гласувай за статията ТУК

сряда, 12 ноември 2008 г.

Нека просто разпуснем - Миро - Губя контрол когато (теб те няма)

Нека просто разпуснем - Миро - Губя контрол когато (теб те няма)



Гласувай за клипчето ТУК

Какво правят мъжете като останат сами :)

Какво правят мъжете като останат сами



Гласувай за клипчето ТУК

Атакизирай това

Атакизирай това

Зигмунд Фройд щеше да изцвили от радост, ако беше доживял да изследва поведението на днешните български политици през последния месец. Без да ги подлагаме на хипноза, пациентите Бойко, Ахмед, Сергей и Волен, чистосърдечно и ежедневно чрез тоталното медийно покритие ни правят съпричастни с неразрешените проблеми на детството си. В студията на Бареков и Коритаров, в новинарските емисии, в „политическите” сайтове и форуми - навсякъде смърди на комплекси – пациентите и упълномощени от тях лица съвсем му отпуснаха края и споделят ли споделят. Мазните парцали агресия вече не ги бълва само г-н Сидеров – БСП ще води война с мутрите, ГЕРБ ще гони гейовете, ДПС май пак е заложила детонатора на етническата бомба и Волен (и всички останали) тича ведро, готов да го настъпи.

„Мхм… Скъпи, булгарише пийпъл” – прокашля се д-р Фройд и ни поглежда над очилата – „Налице е айне класик „Едипов комплексен”. Всички ваши политици искат да се качат на майка си. Я-я дас ис фантастиш, те искат да яхнат държавата и да властват без всякакви задръжки, без скрупули, че вие цамбуркате в мръсотия и без парно и електроенергия, а и не бихте имали пари да си ги позволите. Нека ги анализираме заедно, булгарише пийпъл, да излекувам обсесиите им.”

Хер Фройд, после ще трябва да почистим кушетката в кабинета Ви – основните политически играчи вече не внимават като мастурбират над образа на електората. Извинявам се за езика, но много вулгарен стана политическия живот у нас последния месец. Вулгарен и циничен до неподозирани крайности. Ние и преди си знаехме, че сме исторически обременени от провали, робства, национални катастрофи и т.н. и като всички балкански народи си бяхме свикнали да понапсуваме ситуацията и да изтърпим агресията, било то външна или вътрешна, политическа или икономическа.

Сега вече политиците обаче откровено се гаврят с нас като дърт австралиец с малолетни варненчета. Да оставим настрана явно сериозното разстройство, което може да накара някой съвсем да забрави, че е кмет на двумилионен град и да се стреми към премиерски пост, проглушавайки аудиторията с грубости за сегашните управляващи, без да се е постарал реални доказателства, че той и партията му могат да се грижат за майка България. Като слушам Боби Б. и наистина се чувствам като жертва на педофил – силно ни ухажват с бонбончета от ГЕРБ, но те вече и децата предпочитат да имат тротоари за ходене, кошчета за отпадъци и въздух за дишане.

Премиерът на въпросните управляващи, известен в медицинските среди като Mr. Clean, от пример за подражание на младежта се превръща в гаден изверг, усмихнато ръсещ обиди към опозицията (лъжци, мутри), и народа (пак лъжци и мутри). Сексуални сигнали към електората продължава да изпраща и шампионът по вулгарно говорене в БСП - другарят Р. Петков. Хер Фройд ми напомня да спомена силната и властна бащинска фигура на Президента, която явно влияела за развитието на патологичните отклонения в мозъците на червените лидери.

Двойката Доган – Сидеров също достигна нови висоти от цинизъм във вечната си схватка за власт над маргиналните маси, неумело прикрита с идеологически и етнически (21 век сме, пичове) лозунги. ДПС допринасят за нашия анализ и с огромната лична драма на г-н Емин, която беше използвана от ВСИЧКИ по най-отвратителен начин. ОК, полицаите разследваха (само)убийството, психолозите изследваха душевното здраве на жертвата, журналистите вдигаха врява, както само те си знаят. Обаче и политиците минаха всички граници и смутиха покоя на г-н Емин изкарвайки го едновременно психопат, масон, терорист, сив кардинал и обикновена секретарка. Самоубийството му доведе до подемане на старата песен за етническото напрежение, а реваншисткото избиване на комплекси от миналото със сигурност е най-грозния начин за яхване на властта в родината ни.

И хер Фройд се отврати, не бил свикнал на такива мръсотии. Явно е, че 19 години след 10 ноември пак сме се загубили в терминологията – вместо в демократизация ще си живеем при парламентарна атакизация.

Автор: Ивайло Желязков, News24.bg

Гласувай за статията ТУК

вторник, 11 ноември 2008 г.

Интересен руски инструмент, който оценява качеството на уебсайта ви

Сайтът, който ви предлагам оценява качеството на уеб страницата ви.
Нужно е да въведете само в полето означено с ,,URL" сайта ви по този начин - www.imetonasaitavi.com .

Резултатите, които ще получите са в цифри и графики чрез алгоритъм, който ги изчислява според четири фактора.
Всеки проверен сайт получава титла - златен сайт, сребърен сайт, бронзов сайт и некласифициран като всеки проверен сайт остава в ,,Каталог"-а на сайта със всички проверявани сайтове от самото му начало на съществуване.

Уважаеми уебмастери, не се отчайвайте ако сайтът ви не получи висока оценка. В крайна сметка истинските оценители на сайта ви са живите хора а не роботи-анализатори.

Ето го и самия сайт: CyberAnalytic Создание сайта веб-дизайн оценка качества

Гласувай за статията ТУК

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Осанна, Обама !

Осанна, Обама !

Доскоро върлуваше един червеникав мит, че американците били леко преекспонирана демокрация, в която народа бил толкова аполитичен, че не знаел как се казва дори президента. На 4-ти ноември обаче близо 63% от американците гласуваха за своя нов президент. Ден по-късно цял свят говореше за Барак Обама със страст, наподобяваща моментите, в които Брус Уилис произнася последните си думи на жертвоготовност преди поредното спасяване на света (не ми харесва сравнението, защото асоциира апокалиптичност, а на Обама всички гледат като на месия, който ще сложи началото на Новото време). Барак Обама не само разби мита за апатията на американците, но и освободи световна политическа енергия за промяна. Президентските избори в САЩ дадоха на света една свръх-интелигентна рекламна кампания, в която американската мечта се прероди с нов политически облик. Независимо дали поводът беше подплътената идеология за расизъм, независимо дали се случва в подходящ период на криза или просто света се измори от тиранина Буш, изборите за президент върнаха на САЩ доста от загубените самочувствие, увереност и международен имидж.

Изключително ме изкушава възможността тук да вметна аналогия с предстоящите парламентарни избори в България. Най-близкия от социално-политическа гледна точка сценарий би бил – Ахмед Доган, като представител на общественото неравенство – обединител на българския народ, кандидат-премиер на всички християни, мюсюлмани, българи, турци, бедни, богати, образовани и необразовани... Този сценарий обаче е от друг филм. В сравнение със САЩ, реалната политическа обстановка в България прилича повече на луксозна свинеферма, чиито най-угоени представители вместо да бъдат колени, получават контрола над ресурсите. В тази свинеферма всякаква политическа логика е безпредметна.

Връщайки лентата назад се оказва, че първият български Обама се появи през 2001-а, с царски одежди и със същата визия за краткосрочна промяна. Тогава над 66% от българите излязоха да гласуват. Малко след това царският Обама изгуби подкрепата на простолюдието чрез няколкото непопулярни акции на самооблагодетелстване и така сам сложи кръстче върху името си на политическата карта.

Вторият български полу-Обама всъщност предпочете ролята на първия български Осама. На него с обединяването на народа не му се получиха нещата, но поне успя да привлече сериозна част революционно мислещото простолюдие, същото, което по-рано подкрепи царския Обама.

Задава се третият български Обама. Той е силен, непоколебим, устремен, харизматичен, бие, глобява, тормози, уволнява... един изключителен български мъж. В страната на Обама го имат за мафиот, но това е по-скоро завист към невероятния му политически талант.

Събуждайки се с вестника, в който от първите страници зеят същите тези лица на Ахмед, Симеон, Волен, Бойко ... все имена, които асоциирам с негативизъм, заспивайки с предаванията за същите политици, които са най-способни да убият всичките ми български мечти, ми се иска ... поне за малко да бях американец. Искаше ми се на 4-ти ноември да гласувам за Барак Обама. Не съм напълно убеден, че за една година Обама ще се справи с икономическата криза, или че ще спре войната в Ирак, ядрената програма на Иран..., но голяма част от нерешилите до последния момент американци гласуваха за него, именно за да поддържат жива своята американска мечта.

Другото спасение за мен би било България да кандидатства за 52-и американски щат. С професионалната проституция и евтина замя за хотели и казина, бихме могли да преместим Лас Вегас на балканите.

Автор: Милан Коев , News24.bg

Гласувайте за статията ТУК

Синди Кроуфорд която е на 42 години шокира с нова фотосесия

За своите 42 години, супермоделът изглежда като 20 годишно момиче.
Синди Кроуфорд предизвика същия фурор, както и преди 20 години.
За зашеметяваща фотосесия за декемврийското издание на френското списание Vogue съобщава Daily Mail , като учточнява, че като майка на две деца тя не е изгубила естествената си красота.

По думите на Кроуфорд, съхранила е безупречната си форма благодарение на гимнастиката и диетите.

Гласувай за статията ТУК

събота, 8 ноември 2008 г.

Дали интернет вече е най-добрият приятел на човека?


Преди години интернет не беше толкова развит а и не всеки имаше в къщи компютър.
За въпроси, които ни интересуваха и не знаехме техния отговор обикновенно се обръщахме към някой познат, приятел или се допитвахме до специализираната литература в библиотеките.

Днес нещата стоят по друг начин. Сърфирането в интернет е вече наше ежедневие и всички отговори ние търсим в Мрежата. Стигнали сме до там, че ако наш познат ни предостави определена информация ние се допитваме отново до интернет за нейната достоверност. Дали вече можем да смятаме интернет за своя най-добър приятел?
Достоверността на информацията открита в нета не е 100% сигурна, но в повечето случаи отговаря на истината. Представете си, че сте в 60-те години и ви трябва някаква специализирана информация, колко библиотеки трябва да обиколите за да намерите точната книга, енциклопедия или учебник за да откриете нужната ви информация.
Хубаво е, че сега имаме интернет и всеки отговор, който търсим е на няколко секунди разстояние благодарение на мрежата.

Друг е въпросът, че повечето хора прекарват повече време пред компютъра от колкото с партньора си, четейки новини, статии, търсейки информация, софтуер, музика или филми.
Интернет не влияе благоприятно в някои случаи и на децата според моите виждания. Децата ни вече контактуват повече онлайн посредством чат програми и не отделят време за срещи с приятели ,,на живо". Те живеят втори живот (виртуален) в който не се сблъскват със самия живот, но за проблема има родители, които да ги контролират за да използват пълноценно интернет.

Много се изписа за прекарваното време в интернет. Много плюсове и много минуси определят изказванията на специалистите, но определено можем да се съгласим, че в повечето случаи интернет ни помага много с огромното количество информация, която ни предоставя.

Ако ви е харесала статията гласувайте за нея ТУК

петък, 7 ноември 2008 г.

Паранормално, духове (качествени снимки) в едно видео

Доста снимки на паранормални явления в един видеоклип ...



Ако ви е харесал клипа може да гласувате ТУК

Още Клипове

Защо Бургас не е сред най-добрите за живеене градове?

Защо Бургас не е сред най-добрите за живеене градове?

С това заглавие отгоре, веднага си казваш – явно тоя е от онези нихилисти, които никога, от нищо и от никой не са доволни и сега ще избълва куп плювни по адрес на властта. Поне така биха постъпили повечето бургазлии, с които контактувам, а и онези, които редовно и съвсем заслужено протестират пред сградата на Общината.

Аз обаче съм доволен. От това, че съм бургазлия. От това, че Бургас нито е прекалено голям, за да се загубиш в него, нито пък е прекалено малък, за да ти е скучно. Доволен съм от това, че с най-близките ми приятели съм неразделен от първи клас. От това, че баща ми, неговия баща, баща му и неговия баща също са били бургазлии. Както и от факта, че такива са и съпругата, и синовете ми.

Доволен съм и от управлението на града. Защото смятам, че осъзнавайки ниското ниво на компетентност на днешните бургаски управленци, бургазлии може да се усетят най-накрая и другия път да не ги изберат. Което, със сигурност, ще накара и избирателите да се чувстват доволни.

Доволен съм от свръхмалоумните решения, които Общинският съвет често приема по предложения на „Атака”. Защото знам, че повечето бургазлии недоволстват от тях. И е съвсем естествено да се възмущават, понеже тези решения касаят предимно въвеждане на всевъзможни ограничения и забрани, каквито нямаше и по тоталитарно време. Като например хоро пред дома на младоженката в сватбения ден. Стара българска традиция, ама вижте им пишман-съветниците. Има ли кой да помисли малко?!

Доволен съм, че др.Валери Симеонов, дошъл от далечно долночифлишко село и успял да изманипулира бургазлии да го изберат за председател на Общинския съвет, спазва предизборните си обещания да действа „безкомпромисно”. Наистина го прави! Първо се опита да съсипе дребния бизнес на сума ти народ, а после съвсем безкомпромисно си напазари апетитен общински парцел. Сега имал мерак да става председател и на Народното събрание. Аз пак съм доволен - току-виж догодина сме се отървали от него и града тръгнал напред. Горко и на държавата, обаче!

Бих могъл да посоча много гафове, но няма! Нека всички знаят, че в Бургас се случват само най-хубави неща. Но най-доволен съм от това, че в този мандат не съм общински съветник. Едно, защото там не се толерират и допускат идеи и предложения, не произлезли от „Атака”. И друго, защото съставът и действията на бургаският Общински съвет дотолкова са компрометирани пред бургазлии, че трябва или да имаш икономически интереси, или да си мазохист, за да стоиш вътре.

На всичко отгоре медиите и тази година направиха анкета, съответно и класация, в кой български град се живее най-добре. Бургас не само, че пак не е в призовата тройка, ами не се е и помръднал в сравнение с миналата година. Даже Русе(?!) са ни изпреварили! Това вече няма как да го скрием. Хванаха ни по бели гащи! С малко жълто по тях.

Автор: Георги Дракалиев, News24.bg

Ако статията ви харесва може да гласувате за нея ТУК

Още Новини

четвъртък, 6 ноември 2008 г.

За политическата логика в тройната коалиция

За политическата логика в тройната коалиция


Минчо Спасов за пореден път скандализира тройната коалиция, обвинявайки ДПС, че е създадена от Държавна сигурност. Той напомни, че в партията на Доган имало най-голяма концентрация на бивши агенти от комунистическите тайни служби. Спасов пропусна да засили ефекта от изказването си с факта, че почти цялото ръководство на ДПС са били доносници на ДС, начело с Ахмед Доган. Такива са били и Юнал Лютфи, Лютви Местан, Рамадан Аталай, министъра Валери Цветанов и т.н.

ДПС настоя царистите да се дистанцират от изявленията на Минчо Спасов като дори заговориха за разпад на коалицията. Христина Христова, член на политическия съвет на НДСВ, съответно коментира, че мнението на Минчо Спасов си е негово лично и е извадено от контекста. Т.е. хем Минчо е сгрешил, хем не е.

Милен Велчев подкрепи съпартийника си като каза, че смъртта на Ахмед Емин е била не причина, а само повод да се заговори за нечистите дела на етническата партия. Т.е. да разбираме, че ДПС е по принцип "кофти" организация. И допълни, че за разлика от партията на Доган, НДСВ може да се коалира с всички, тъй като другите партии са склонни да ги възприемат като техни партньори.

Очевидно в НДСВ мненията по отношение на коалиционния им партньор ДПС не са еднозначни. Странно е, че след 7 години мирно съжителстване във властта, царистите тръгнаха да атакуват партията на Доган в най-трудния й момент, откакто тя съществува. Сегашната ситуация в етническата партия е по-трудна дори и от онази през 1992 г., когато имаше вероятност ДПС да бъде забранено от Конституционния съд. Защото решението тогава си беше предизвестено.

Интересно е защо Милен Велчев така коварно реши да се разграничи от партията на Доган, след като толкова години нередностите, с които тя е свързана не са пречели на взаимното им партньорство. Дали да не очакваме по-сериозно разместване на пластовете?

БСП също нададе вой чрез Татяна Дончева, според която ДПС е толкова преяла с власт, че в нея са започнали да се зараждат чудовищни процеси. Мнението на Дончева е почти винаги в противоречие с мълчанието на ръководството на социалистите по много щекотливи теми, касаещи къде самата БСП, къде коалиционните й партньори. Но нейните изявления впечатляват все по-малко. Просто всички свикнахме с тях. Свикнахме с факта, че не водят до нищо съществено, освен до това да се възхищаваме на "смелостта" на социалистката.

Минчо Спасов, подобно на Дончева, изказва алтернативни мнения в своята си партия. Но и двамата са потвърждение на приказката, че "сама птичка пролет не прави". Демек, говори си Пенке ле, кой ли те слуша. В крайна сметка, добре е и за самите БСП и НДСВ да има такива свободни електрони, които да обират недоволството на електората от глупостите им или направо откровените зулуми, които причиняват тези партии на държавата. По този начин хем същите тези партии си правят каквото си знаят, хем са недоволни от това. Нещо като политически абсурд. Но в България това действа. Все пак неслучайно хората са казали: "Прост народ – слаба държава".

Та такива ми ти работи се случват в нашенската ни уникална и неповторима тройна коалиция. Но така е, парите карат хората да полудяват. Логиката в българската политика отдавна я няма. Или поне ние простосмъртните не можем да я намерим. Най-вероятно, защото е чудовищна като изпадналия в немилост коалиционен партньор ДПС. Все пак сега, когато и Милен Велчев се включи в атаката срещу догановата партия, може би имаме право да очакваме и нещо по-голямо. Или май ще е по-логично отново да причислим приказките на зам.-председателя на НДСВ към онези негови толкова много на брой смотолевяния, за които на никой в тази държава отдавна не му пука. Кой знае?

Автор: Лъчезар Антонов, News24.bg

Ако ви е харесала статията може да гласувате за нея ТУК

Още Новини

Кои са най-дебилните реклами? Направо ви е бедна фантастиката ...

Кои са най-дебилните реклами? Направо ви е бедна фантастиката ...

Такааа. Та за рекламите ми е думата. Всъщност то това не са и реклами, това си е направо изродщина! Сяда човек вечер пред телевизора - след цял ден мъки, работа, стрес, високи технологиии… и що да види?! Изтипосали, моля ви се, леля ви Мария да си разправя кретенизмите с маниер на провинциална даскалица и да трови атмосферата до такава степен, та човек да не може да си изконсумира кюфтетата на спокойствие!То не бяха различни сценарии, то не бе чудо! Първо беше ханджийка, чийто съпруг се жалва, че са им “откраднали чаршафите”, та стана нужда да гледаме и някакъв дългокосмест маймун, дето го запомнихме като “мъжа полуидиот на леля Мария”. Но талантът на сценариста не познава граници и ограничения! Последваха етюди в кварталната бакалия, за да се стигне накрая до безумното погребение, на което хората си приказват за прах за пране, сервизи, твърда вода и котлен камък.

Ние, бедните, драги и нещастни зрители разбираме, че праховете за пране не са Бог знае колко благодатна тема, предполагаща дълбоки размисли и страсти, ама от това плямпало леля Мария наистина ни дойде до гуша. Лично аз съм дала кървав обет ако пипна точно този прах за пране - да ми изсъхнат ръчичките! И това - благодарение на… ама леля Мария, разбира се!

Следваща по тъпота и почти толкова безумна, колкото творчеството на леля Миче, е рекламата с дебилното семейство на Райфайзен. Първоначално се насладихме на някакви момци, които имитираха играчки-кученца и си клатеха главите като олигофрени. Това трябваше да вмени на драгия зрител мисълта, че няма нищо по-лесно от това да се вземе кредит от въпросната банка. Добре де, ама в тая банка да не би да работят само някакви малоумни кретенчовци, които само клатят глави в знак на съгласие? Щото ако е така, да ходим още сега да си вземем по едно чувалче с мангизи, а?

И след това се появи семейството. В началото поне говореха… Ето, срещат приятели, с които не са се виждали от 10 години, но за какво мислите си говорят? Ама как, за кредити, разбира се! Толкова е реалистично, че чак ти идва да се разплачеш. После някой титан на мислъта измъдри продължението - семейството се фърля по улицата върху нечии мебели и пръхти и мучи някакви нечленоразделни звуци, които трябва да илюстрират радост.

На последно място но не и по значение искам да спомена онази изродщина с кървавите плюнки, дето трябваше да я търпим месеци наред, преди да я цензурират. Представяте ли си - вечеря, мусака, романтика и хоп - кървави храчки и окапали зъби! Bon appetit, би казал Ванката Звездев.
Не е за подценяване и оня диалог между двамата кретеноиди, които се разправят относно качеството на сигнала, предлаган от един кабелен оператор. Някакъв пъпчив юноша (демек продавача) разяснява на един чичко защо трябва да си пусне сигнал от точно определен доставчик, защото само той предлагал нещо си, наречено “ейч ти” и това давало възможност да се гледа телевизия “с висоооко качество”. Ако беще жив Моканина, би изплакал: “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…”

Няма да споменавам в детайли всички онези знайни и незнайни маникюристки, които не отиват на работа без да си пъхнат в чантата по един препарат за миене на чинии, та да има какво да предлагт на клиентките си и да им обясняват защо са им груби ръцете. Или пък всички онези козметично продукти, които съдържат така ценните за кожата екстракти от краставици, ориз, грозде, манго, папая, киви, диня, пъпеш, кашмир… Чакам с нетърпение деня, когато ще мога да се насладя на копринената мекота на поредния шампоан, дължаща се на количеството тюрлюгювеч, съдържащо се в него!
Та такива ми ти работи, драги зрителю, остани с нас и след рекламите!

Автор: Силвия Славова, News24.bg

Ако ви харесва статията гласувайте за нея ТУК

Още Новини

неделя, 2 ноември 2008 г.

Има ли дискриминация към жените в обръщенията към тях Г-жа и Г-жица ?

Преди малко при една регистрация в един сайт ми направи впечатление обръщенията към потребителите. А какви бяха те според вас?
Обръщенията към потребителите бяха - господин, госпожа, госпожица.
Сигурно забелязахте, че обръщенията към жените са две ,,госпожа" и ,,госпожица" а към мъжете само една ,,господин".
Стана ми интересно защо примерно трябва да се знае коя жена е омъжена - ,,госпожа" и коя не е - ,,госпожица".
Защо примерно няма обръщения към мъжете, които не са женени ,,господинчо" :) и съответно към женените мъже ,,господин".
Дали по този начин не се уронва авторитета на всяка жена като се разкриват части от личния и живот.
Оставам доста замислен ...

Ако ви е харесала статията гласувайте за нея ТУК

Новини

Есента в България

Много есенни снимки събрани в един клип с красотата на България.



Ако ви е харесал клипа може да гласувате за него ТУК

Друг клип ,,Красотите на България" може да видите ТУК

Още Клипове

Красотите на България

Красотите на България събрани в един видеоклип



Ако ви е харесал клипа може да гласувате за него ТУК

Друг клип със снимки ,,Есента в България" може да видите ТУК

събота, 1 ноември 2008 г.

Свежи снимки на цветя и растения

Няколко свежи снимки на цветя и растения :)