Осанна, Обама !

Осанна, Обама !

Доскоро върлуваше един червеникав мит, че американците били леко преекспонирана демокрация, в която народа бил толкова аполитичен, че не знаел как се казва дори президента. На 4-ти ноември обаче близо 63% от американците гласуваха за своя нов президент. Ден по-късно цял свят говореше за Барак Обама със страст, наподобяваща моментите, в които Брус Уилис произнася последните си думи на жертвоготовност преди поредното спасяване на света (не ми харесва сравнението, защото асоциира апокалиптичност, а на Обама всички гледат като на месия, който ще сложи началото на Новото време). Барак Обама не само разби мита за апатията на американците, но и освободи световна политическа енергия за промяна. Президентските избори в САЩ дадоха на света една свръх-интелигентна рекламна кампания, в която американската мечта се прероди с нов политически облик. Независимо дали поводът беше подплътената идеология за расизъм, независимо дали се случва в подходящ период на криза или просто света се измори от тиранина Буш, изборите за президент върнаха на САЩ доста от загубените самочувствие, увереност и международен имидж.

Изключително ме изкушава възможността тук да вметна аналогия с предстоящите парламентарни избори в България. Най-близкия от социално-политическа гледна точка сценарий би бил – Ахмед Доган, като представител на общественото неравенство – обединител на българския народ, кандидат-премиер на всички християни, мюсюлмани, българи, турци, бедни, богати, образовани и необразовани... Този сценарий обаче е от друг филм. В сравнение със САЩ, реалната политическа обстановка в България прилича повече на луксозна свинеферма, чиито най-угоени представители вместо да бъдат колени, получават контрола над ресурсите. В тази свинеферма всякаква политическа логика е безпредметна.

Връщайки лентата назад се оказва, че първият български Обама се появи през 2001-а, с царски одежди и със същата визия за краткосрочна промяна. Тогава над 66% от българите излязоха да гласуват. Малко след това царският Обама изгуби подкрепата на простолюдието чрез няколкото непопулярни акции на самооблагодетелстване и така сам сложи кръстче върху името си на политическата карта.

Вторият български полу-Обама всъщност предпочете ролята на първия български Осама. На него с обединяването на народа не му се получиха нещата, но поне успя да привлече сериозна част революционно мислещото простолюдие, същото, което по-рано подкрепи царския Обама.

Задава се третият български Обама. Той е силен, непоколебим, устремен, харизматичен, бие, глобява, тормози, уволнява... един изключителен български мъж. В страната на Обама го имат за мафиот, но това е по-скоро завист към невероятния му политически талант.

Събуждайки се с вестника, в който от първите страници зеят същите тези лица на Ахмед, Симеон, Волен, Бойко ... все имена, които асоциирам с негативизъм, заспивайки с предаванията за същите политици, които са най-способни да убият всичките ми български мечти, ми се иска ... поне за малко да бях американец. Искаше ми се на 4-ти ноември да гласувам за Барак Обама. Не съм напълно убеден, че за една година Обама ще се справи с икономическата криза, или че ще спре войната в Ирак, ядрената програма на Иран..., но голяма част от нерешилите до последния момент американци гласуваха за него, именно за да поддържат жива своята американска мечта.

Другото спасение за мен би било България да кандидатства за 52-и американски щат. С професионалната проституция и евтина замя за хотели и казина, бихме могли да преместим Лас Вегас на балканите.

Автор: Милан Коев , News24.bg

Гласувайте за статията ТУК