Някои намират изход с евакуация от България

Да напуснеш милата ни родина вече често в социалните мрежи се окачествява с думата „евакуация“. В първия момент може да ви се стори смешно, както и на мен, но след съвсем кратка размисъл стигнах до заключението, че хората неслучайно я използват. Колко от хората виждат някакъв смисъл в жалкото си съществуване в нея, след като борбата е главно за да можеш да си осигуриш съвсем елементарни удобства, които в нормалните страни се свързват с жизнения стандарт на населението.

Какъв е жизнения стандарт в България? Оказва се, че голяма част от хората са с реални доходи под минималния праг и една съвсем малка част са с много по-големи от тях. Няма средна класа или поне тя е един мит, който беше разбит с годините. Ако някой смята, че средната класа трябва да съществува с доход до 1500-2000 лева (на семейство) може да погледне различни статистики, които доказват, че за едно 4 членно семейство в момента, за да живее то нормално са му нужни над 2500 лева. Не говорим за някакви удобства, а за едно съществуване, в което всеки член от това семейство ще може да си позволи не луксове, а жизненонеобходимите храна, облекло, да покрива разходите си и нищо повече.

Като изключим споменатите „екстри“ около всички живеещи в България, някои намират изход като решават да се евакуират. Пътищата са ясни. Страни с по-високо заплащане (сбогом беднотия), добра здравна система (защо да не забравят например, че „Спешна помощ“ само така се казва), ниска безработица (лесно да намират своето място предоставящо им препитание) и много други фактори, които изглеждат като приказка ако решат да ги сравняват с родината си.

Правилно ли е решението за напускане на България? Доста може да се поспори по този въпрос, но вече и най-заклетите оптимисти може би няма да искат да го дискутират. Всеки българин знае какво иска от живота, но може би го е страх дори вече и да си го помисли. Подобни мисли му изглеждат като една приказка, която е неосъществима и нереална. А дали е така или не?